Психолог предлага 5 трика как да ги преживеем
Снимка: Guliver /Getty
Не се учудвайте, ако вашето тригодишно дете изведнъж стане самостоятелно.
На тази възраст то започва да осъзнава своята индивидуалност. Старите начини на поведение спират да работят: то има нови възможности и ще ги използва.
За да му помогнат да преживее възрастовата криза, родителите трябва да покажат, че са не само мама и татко, но и истински приятели, които могат да му помогнат да разберат света и да се впише в него, съветва детският психолог Денис Визер и обяснява защо детските кризи не са чак толкова страшни, ако подителите знаят какво да правят.
Най-известната – кризата на третата година, е само един от поредицата трудни периоди, свързани с възрастта.
Всичко започва с кризата на раждането и още тогава можете да разберете как ще протекат останалите.
Следва криза на първата година – детето започва да ходи и да опознава пространството наоколо, светът му изведнъж се оказва по-голям от обичайното легло и стая.
На тригодишна възраст детето започва да се чувства отделна личност и тества границите на своята независимост. Често това е придружено с истерии, крясъци и скандали – то иска да използва всичко, което е открило.
Снимка: Guliver /Getty
- По време на кризата на 5-ата година, то започва да се състезава с татко за вниманието на мама. По това време хлапето активно развива фантазията си.
- На седем или осем години започва социалната криза - то тръгва на училище и цялото семейство и в криза. Детето получава първите оценки и родителите за първи път излагат продукта на своето възпитание пред обществото, обясняват психолози.
- И накрая, тийнейджърската криза донякъде прилича на кризата на 3-ата година – това е нов кръг на независимост и отделяне от родителите. Детето се чувства като възрастен, изисква различно отношение: "Не влизайте в стаята или поне чукайте."
Тийнейджърът иска да бъде изслушан и да вземете предвид неговото мнение.
Снимка: Guliver /Getty
1. Избягвайте авторитарното отношение. Не забравяйте, че имате пред себе си личност (макар и нисичка още на ръст).
2. Подкрепете интересите му. Помогнете му да инвестира време в неща, които то вдъхновяват.
3. Насърчавайте независимостта му (в рамките на разумното, разбира се).
4. Търсете компромисни решения в конфликтни ситуации.
5. Оставете детето си свободно да избира. Изборът носи отговорност и независимост. Ще видите, че един ден ще се гордеете с това.
Детските кризи са необходим етап от развитието, стартова площадка за хлапето.
Кризите са полезни, защото му помагат да расте. Те градят независимост, воля, гордост от постиженията си - това са много полезни качества.
Няма нужда да се борите с кризите. Думата "борба" изобщо не се вписва тук.
Кризите трябва да се преживяват.
Необходимо е да помагате на детето да премине през тях и да не му пречите.
Например, ако едно тригодишно дете се стреми към самостоятелност и иска да опита силата си, тогава нека си обуе обувките или да помогне като носи торбата за боклук, ако иска.
Родителите често пречат и спират стремежа му да прави нещо само. Ако не му позволите на 3 години да пробва, тогава в юношеството не бива да се оплаквате, че „той не иска нищо и просто лежи на дивана“.
За да преживее кризата от полза ще са всички методи: кръжоци, спортни секции и детски лагери. Безспорната полза от лагерите и всички групови занимания е общуването. Сега общуването е доста ограничено, детето е доста по-затворено у дома. Лагерите, зеленото училище и спортните школи му позволяват да общува с връстници извън училище и извън социалните мрежи.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари